- Ако се съсредоточиш върху падащите капки дъжд, почти можеш да видиш как земята потръпва от гъделичкащата нежност на допира... Вълшебно!
- А защо да не потръпва от страх? От неприязън...
- О... ти явно не можеш да го видиш.

 Събирам паднали цветя. По цветята ще ме познаете, все си разнасям по някое. Защото те са навсякъде.
Може би някой минава пред мен и къса цветята. И после ги захвърля.
Може би някой на някого оставя следи, а аз ги крада.

Сега ми дойде прозрението защо нещата при мен просто не се случват. Нали се сещате за онези мъдри послания, които ако препратиш на сто човека за пет минути, ще променят коренно живота ти. Е, аз никога не ги препращам. Потъват у мен безмъ...

Спомняш ли си кога за първи път се разочарова от света? Спомняш ли си кога онези, които смяташе за безгрешни, се издъниха? Спомняш ли си кога сабите станаха пръчки... май горе-долу тогава за последно се сражава с вятъра...
Имаше време,...