Оли! Лятото дойде! Събличам хавайката, излягам се на шезлонга под палмовото дърво по бански и отпивам бавно незнаен разхладителен коктейл… лек ветрец повява, морето се плиска пред мен… Не, не ме карай да си отварям очите, ч...

Не исках да си вкарвам веселото вътре... щото като си го вкарам вътре и то става не-весело. Може да е от прехода вън – не-вън и всичко, което минава през тая граница се сдобива с граничен печат НЕ. Не знам. Но си вкарах веселото въ...

... обаче уличните музиканти са нещо друго. Винаги си прибарвам джобовете за стотинки, когато мина покрай уличен музикант. Не знам, имам някаквото уважение към тях и към музиката, която правят... дори и тя да не е любимата ми.
Днес стот...

Тръгваме от София рано сутринта. Особено е чувството на излизане от столицата, знаейки, че напускаме „цивилизацията”, за да отидем на едно красиво място, съхранено в съвременния ни бетонен свят като оазис сред пустиня. Идеята...

   Мирише на изгоряло. От изгорелите ми клечки. Когато времето е спряло и безизходни са всички пътечки. Когато черно е без бяло, направо - без отсечки. И паля топлина след топлина като една кибритопродавачка, която захвърлена сама светът...

Понякога има неща, за които знаеш, че са такива, без никой да ти е казвал за тях, без да има логика, без да си ги мислил дори. Те просто идват като провидение. Като най-сигурната сигурност, която никой разум не може да ти осигури. Не са ...