Килерът... кашоните... чувалите...
Колко може да се побере в тях?
Можеш ли да се събереш в един куфар? Да натъпчеш живота си в кутии? Да се сгънеш и да се подредиш в забравена стая, където да се покриваш с прах.

Вървя по улиците, по които отдавна вече ме няма...
и срещам призраци.
Страх ме е да не видя срещу си себе си някога

Поколебах се дали да го използвам...
отказах се...
изпуснах го...

О, рядко виждаш толкова усмихнати хора! Влязоха с костюмите си и лъчезарното си излъчване като от някакъв друг свят. Сигурно такива трябва да са хората, които искат да ти предложат нещо. Да се пошегуват с теб, да ти станат приятни, та да...

Няма да ми липсва. Не е ли малко тъжно всъщност? Изнесох се от последните две години от живота си и те въобще няма да ми липсват. Това е ново чувство. На нелипсване. Пораснах ли, или - да си го кажем направо - то наистина няма нищо, нищи...

Правя го - от време на време трия. Било, що било и вече не е, а нека е сякаш никога не е било. Изтрий и пиши наново. В лексикографията има такова понятие "палимпсест". С две думи това е текст върху текст, като долният е бил заличен. Изтр...

Отново случка ме провокира да пиша. Най-сетне успях да се зачета в прашасалата си вече книжка, ала не би – не му върви на четенето и туй то. Влиза при мен момченце на около девет години и ми издекламира като не особено добре зазубр...

Има места – улици, пътеки – откъдето никога не минавам. По една или друга причина. Без да се замислям за това.
Седя и си гледам през вратата хората, които отминават по тротоара, и си мисля как от петнадесетината познати в т...