Как щеше да звучи името ти, ако беше ономатопеично?
Постинги в блога
30.11.2009 22:18 -
Космическо
Живея на последния етаж
в една мансарда точно под звездите.
в една мансарда точно под звездите.
23.11.2009 00:53 -
the new walk
Навън е четири градуса. Пусто. Хващам последния тролей.
Понякога ме е страх да се прибирам сама. Слушам музика, за да не знам дали е страшно всъщност.
Днес махнах запушалката на един друг страх, за да се настаня удобно в креслото му.
Понякога ме е страх да се прибирам сама. Слушам музика, за да не знам дали е страшно всъщност.
Днес махнах запушалката на един друг страх, за да се настаня удобно в креслото му.
16.10.2009 09:48 -
01:30 a. m.
Пилешки бульон след мокрото прибиране по пустата алея с жълтата линия.
Баща ми ме попита защо не си купя чадър. Как бих могла да му обясня? Толкова удобно човешко приспособление, което те предпазва от съдбата на мокра мишка, кой разуме...
Баща ми ме попита защо не си купя чадър. Как бих могла да му обясня? Толкова удобно човешко приспособление, което те предпазва от съдбата на мокра мишка, кой разуме...
13.10.2009 09:22 -
Moving on
Слънцето се скри, сложих слънчевите очила.
Стана хладно, облякох тънка тениска.
Заветря, разпуснах косите си небрежно.
Стана хладно, облякох тънка тениска.
Заветря, разпуснах косите си небрежно.
29.09.2009 22:59 -
Сезонът на кестените
За една усмивка... някои за толкова работят. Нищо не ми дължиш, сега поне да се усмихнеш.
Някои умеят да виждат цветните светлинки, когато ги няма.
Някои хвърлят монети във вода...
Някои умеят да виждат цветните светлинки, когато ги няма.
Някои хвърлят монети във вода...
01.09.2009 10:54 -
Споделено
Влизат и оставят себе си, без да се замислят много. Без да осъзнават може би, разтоварват несгодите и натоварват обратно дваж натежала тъгата си.
Жена ми... не ме послуша и... отиде при свети Петър. Сега имам да оправям само една стая, в...
Жена ми... не ме послуша и... отиде при свети Петър. Сега имам да оправям само една стая, в...
31.08.2009 01:29 -
Да послушам тишината
Килерът... кашоните... чувалите...
Колко може да се побере в тях?
Можеш ли да се събереш в един куфар? Да натъпчеш живота си в кутии? Да се сгънеш и да се подредиш в забравена стая, където да се покриваш с прах.
Колко може да се побере в тях?
Можеш ли да се събереш в един куфар? Да натъпчеш живота си в кутии? Да се сгънеш и да се подредиш в забравена стая, където да се покриваш с прах.
26.08.2009 13:37 -
Среднощни разходки
Вървя по улиците, по които отдавна вече ме няма...
и срещам призраци.
Страх ме е да не видя срещу си себе си някога
и срещам призраци.
Страх ме е да не видя срещу си себе си някога
24.08.2009 11:49 -
Счупено ми е
Поколебах се дали да го използвам...
отказах се...
изпуснах го...
отказах се...
изпуснах го...
14.08.2009 16:28 -
Посветено
О, рядко виждаш толкова усмихнати хора! Влязоха с костюмите си и лъчезарното си излъчване като от някакъв друг свят. Сигурно такива трябва да са хората, които искат да ти предложат нещо. Да се пошегуват с теб, да ти станат приятни, та да...
11.08.2009 10:05 -
Moving out
Няма да ми липсва. Не е ли малко тъжно всъщност? Изнесох се от последните две години от живота си и те въобще няма да ми липсват. Това е ново чувство. На нелипсване. Пораснах ли, или - да си го кажем направо - то наистина няма нищо, нищи...
06.08.2009 10:44 -
... и късам белите листа, да не каже някой, че съм празна...
Правя го - от време на време трия. Било, що било и вече не е, а нека е сякаш никога не е било. Изтрий и пиши наново. В лексикографията има такова понятие "палимпсест". С две думи това е текст върху текст, като долният е бил заличен. Изтр...
04.08.2009 18:40 -
Говори ми на „Вие”
Отново случка ме провокира да пиша. Най-сетне успях да се зачета в прашасалата си вече книжка, ала не би – не му върви на четенето и туй то. Влиза при мен момченце на около девет години и ми издекламира като не особено добре зазубр...
03.08.2009 19:08 -
„... в който освен да се влюбиш...”
Има места – улици, пътеки – откъдето никога не минавам. По една или друга причина. Без да се замислям за това.
Седя и си гледам през вратата хората, които отминават по тротоара, и си мисля как от петнадесетината познати в т...
Седя и си гледам през вратата хората, които отминават по тротоара, и си мисля как от петнадесетината познати в т...
31.07.2009 19:41 -
Една вдъхновителна случка (не ми се удава това заглавие)
Добре, друго ми беше на ума, но просто не мога да не напиша какво ми се случи току-що (е, вие го четете по-късно). В моята вълшебна работилница за мечти влезе едно изключително очарователно около 50 и няколко годишно момиченце. Пристъпи ...
Търсене
За този блог
Гласове: 1120