Часовниците отново вървят... тик-так, тик-так... От цяла година са така – туптящи с механичното си сърце. Вече не си спомням кога ми дойде на ум тази идея... преди две-три-четири години? Наистина не знам. Но явно е имало защо... тъ...

-         Имам рекламация!
-         На изхода пише, че рекламации не се приемат, съжалявам.
-        Но проблемът е много сериозен, наистина! Може би ще можем да направим нещо... ?

Намирам се в лекция по астрономия. Колко съм навътре с материала, се разбира от вниманието, което очевидно не отделям (не че нещо, просто няма на какво да ме научат вече :D) . До мен има два вечноспящи индивида - единият със светещо ухо,...

Опитвам се да си възвърна предишното спокойствие... онова пълно спокойствие на неподвижно езерно – огледало на небето, на безкрайността. Спокойствието, че всичко е наред дори когато съвсем нищо не е наред! Спокойтвието, което да оп...

-         Сбогом. И... до скоро.
Нищо повече не каза, обърна се и си отиде. Остави ме, останала със себе си, с обидите, с недоизречените думи, с таената ми болка, с подлостта... „Сбогом. И... до скоро.” Какво, по дяволите, з...

Спи ми се, признавам си съвсем откровено. Спи ми се, но примижам още будна. Защо все още не се предавам и не се отдавам на най-естественото за това време състояние на човека? Може би защото през почивните дни твърде много си п(р)оспах......

Понякога наистина ми се иска да живеех живота, който майка ми си представя, че живея. Е, вярно, щях да съм малко „пропаднала типка”, както се изрази сестра ми, но поне щеше да е неописуемо, невероятно, невъобразимо... поне за...