Живея на последния етаж
в една мансарда точно под звездите.

Навън е четири градуса. Пусто. Хващам последния тролей.
Понякога ме е страх да се прибирам сама. Слушам музика, за да не знам дали е страшно всъщност.
Днес махнах запушалката на един друг страх, за да се настаня удобно в креслото му.

Пилешки бульон след мокрото прибиране по пустата алея с жълтата линия.
Баща ми ме попита защо не си купя чадър. Как бих могла да му обясня? Толкова удобно човешко приспособление, което те предпазва от съдбата на мокра мишка, кой разумен ...

Слънцето се скри, сложих слънчевите очила.
Стана хладно, облякох тънка тениска.
Заветря, разпуснах косите си небрежно.

За една усмивка... някои за толкова работят. Нищо не ми дължиш, сега поне да се усмихнеш.
Някои умеят да виждат цветните светлинки, когато ги няма.
Някои хвърлят монети във вода...