Живея на последния етаж
в една мансарда точно под звездите.
  

През прозореца си виждам други прозорци.

И моето отражение в отражението на прозорците отсреща.

Виждам самолети. Зад илюминаторите на самолетите някой вижда мен.

 

Прозорецът е моята врата...
 

... и те вървят към мен и ме разпитват... 

Всяка звезда е минало. Всяка една е заблуда.

Гледам Слънцето преди осем минути, след още осем може да го няма...

gledam...слънцето звездите..падам на средата на стаята..препил с чай черен...издишвам миг свършил отмерен,...поредния купувач,..потребитл маниак...намазан с лусиона на лудостта..лавирам рапирайки с юнушенски израз с мисли и мъдрости евентуални..мойте мисли са случайности случайни или по скоро варианнтни, чат пат - плйоснато измислено оригиналнии..ах яак тези мисли и анализи над мислите баналниий..