Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2009 00:53 - the new walk
Автор: oddity Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5638 Коментари: 3 Гласове:
0



Навън е четири градуса. Пусто. Хващам последния тролей.
Понякога ме е страх да се прибирам сама. Слушам музика, за да не знам дали е страшно всъщност. 
Днес махнах запушалката на един друг страх, за да се настаня удобно в креслото му. 

Страхът от обществената самотност. 

Отидох сама на кино. Непреднамерено, но така се случи. 
Някой някога ми казваше, че не е лесно, но успееш ли, това е най-истинското преживяване.  Не ми е гузно, че понякога не ми е смешно това, което е смешно на всички останали. Не ми е неудобно да се изхиля в тишината. Не следя постоянно реакциите на празната седалка до мен... 
Може би това е висша форма на изтънчен егоизъм. Ти, ти и само ти в тъмнината с още един куп хора, които никога вече няма да видиш... 
Когато светлините светват, изчаквам всички да се изнижат и излизам последна. Станало е вече студено. Прекосявам празния площад със слушалки в ушите. 






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. retsboc - Интересно
23.11.2009 11:33
и аз оня ден ходих сам на кино... ти кой филм гледа?
и какво слушаше, като се прибираше...
цитирай
2. oddity - Токио! :)
23.11.2009 12:53
Някои неща сякаш се чуват за първи път в тишината на града. Слушах песни, които са в плейлиста ми от месеци, но звучаха различно. Няма значение какво, важното е как.
цитирай
3. retsboc - аз пък смятам, че много има значение ...
23.11.2009 13:21
аз пък смятам, че много има значение какво слушаш, за това как го слушаш :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: oddity
Категория: Лични дневници
Прочетен: 369927
Постинги: 139
Коментари: 337
Гласове: 1120
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930