- Ей, човече, къде изчезна? Откога не съм те виждал?
- Не знам.
- А? Как така не знаеш?
- Ами нали бях изчезнал.
- Да, но.. ТИ беше изчезнал! Трябва да знаеш къде си бил.
- Как да знам, след като ме нямаше?!
- Ама... каквооо? Някой да не те беше отвлякъл?
- Не, определено не беше. Дори точно обратното.
- Че кое е обратното на отвличането? Някой те е върнал?!
- Да, и това се случи, но още не знам кой беше.
- Хъ... ъ-ъм, и къде си бил?
- Нали това се опитвам да ти обясня - изчезнах, нямаше ме, което, предполагам, ме изпраща точно в Никъдето...
- Да не искаш да кажеш, че си бил умрял?
- Едва ли. Но е било възможно. Просто спрях да съществувам за известно време.
- Ъ? А бе, ти за к"во ми говориш?
- Имам теория за това, слушай сега. Мислил ли си някога какво влияние над съществуването ти имат всички, които те заобикалят?
- Е, разбира се. Не живея сам на тая планета, всички си влияем с действията...
- Не, не! Говоря буквално!
- Че к"во му е небуквалното на...
- Млъкни, не ме прекъсвай! Опитвам се да кажа, че всички наоколо буквално поддържат съществуването ти!
- И как става това?
- Много просто - като те възприемат - мислено или визуално.
- К"вооо...? Ти да не искаш да ме убедиш, че ще изчезна, ако хората спрат да ме възприемат?!
- Именно. Добре схващаш мисълта ми.
- А бе, ти съвсем си изфирясъл... Хубаво, ами като съм си сам?
- Може пак някой да мисли за теб.
- И постоянно някой мисли за мен? Ами през нощта, когато всички спят?
- Виж сега, има и един момент на самовъзприемане. Докато съзнаваш сам себе си, всичко е окей.
- Значи няма от какво да се притеснявам. И твоята теория отива на боклука... Хъм, чакай малко, а ти как си изчезнал тогава?
- Излгежда съм забравил за себе си в момент, в който никой не ме е виждал и мислил. Бил съм световно невъзприет и съм станал невъзприемаем.
- Това са пълни щуротии!
- Както искаш. Но ако изчезнеш, дано се намери някой, който да се сети за теб, защото иначе...
- А колко време мога да не съществувам? Има ли някакъв срок, след който не мога да се върна?
- Не знам, аз се върнах.
- Ей, човече... а ти мислиш ли си често за мен?