- Случвало ли ти се е да не ти се ляга въобще... - Е, да, всеки си е имал безсънните нощи, когато не може да мигне. - Не, нямам предивд да не ти се спи. Напротив – да ти се спи даже, но просто да не ти се ляга. - Ами ако на другия ден... - Другият ден си е ден като всички други. - Хъм, не те разбирам тогава. - Просто не искаш да дойде и следващото утре, искаш да го отложиш... и сякаш ако не затвориш очи, то ще пропусне да дойде и винаги ще бъде тази незнайно докога продължаваща нощ... само за да отложиш малко денуването отново, да отложиш поредната зора, да отложиш всичко, просто за малко... да отложиш живота. Ако заспиш, това ще е само миг. Но ако не го направиш, преживяваш го безкрайно... Ако не се събудиш, дошъл ли е новият ден? - Що за абсурд? Разбира се! Какво му пука на деня за теб? - Нищо, но той е само в твоите възприятия. - Скъпа, плашиш ме. Слънцето реално съществува, то определя деня и нощта. - Обаче „утре” си е лично човешка представа. Цялата ни надежда е утре, светът ни е утре, всичко по-добро е утре... - Но тези неща наистина се случват. Случват се и днес. - Да, понякога... понякога са днес. Но утре са винаги. - Хъм... След като утре-то е толкова хубаво, защо ще искаш да го отлагаш? - Защото когато дойде, то вече няма да е утре. А нощта е времето на прехода. Изпратил си едно остаряло днес, виждаеш своето зараждащо се утре толкова близо и то е още такова, каквото трябва да бъде... И когато си представиш, че щом слънцето отново докосне прозореца... то просто изчезва. - Но защо да изчезва? Денят едва започва, защо да не започва с надежда? - Защото е твърде истински и е твърде скоро. А ако надеждата не бъде оправдана, тогава какво? Как ще понасяш това всеки ден? - Стига черногледство, малката ми. Заспивай сега. Ще видиш как утре всичко ще бъде наред. - Но утре никога не идва...

Или не харесваш живота си, или имаш прекалено големи надежди за утре.
Има толкова невероятни неща, които могат да се случат днес. Не ти завиждам, ако нямаш тези неща.

Иначе философски погледнато е интересно, но пак при условие, че този, който пише е нещастен човек, или скучаещ. А защо да е такъв?

от тази словесна провокация:) Различно е настроението, в което знаеш, че вчера си изживял истинското и единственото и днес не си, утре го няма.....Времето е за временните неща! Всичко истинско просто има едно време, времето на случването, запечатваш момента и ....ако можеш продължаваш, ако не ...........се вкаменяваш!:))))
Оптимистично, нали, в 10.08!
Поздрави!:))))

защото важно е днес!Имай надежда днес утре няма значение!

...О.о...интересно..така и не успях да го обясня на хората това усещане..и ти, толкова директно и разбиращо си го описала и коментарите пак са неразбиращи...мразя това състояние

"Tomorrow never comes until it's too late..."

http://www.youtube.com/watch?v=adHhFy1NNcI