Вече в два поста споменавам това мистично място „офиса”. Да ви споделя ли какво продавам? Иска ми се да кажа мечти. Сещате ли се за онова прекрасно стихче на Джани Родари:   Ех, да можех да имам едно магазинче с две полички. Бих продавал – познайте какво – надежда. Надежда за всички!   И аз ех, така си мечтая да продавам мечти. Хора всякакви идват. Но има една особена порода. За тях знам, че няма да поръчат. Обаче ги харесвам най-много. Обикновено са жени. Влизат с една потайна усмивка на малко дете, науимило си нещо приказно вълшебно и през ум дори не ще да му мине, че може да има спънки по пътя към изпълнението. Спомням си много ясно една жена, която ми каза: „Вие сте момиче, ще ме разберете. Момиченцата обичат да си мечтаят.” Та и тя си беше едно съвсем малко момиченце, което виждаше много по-ясно от всички останали онова, което иска. Тези хора не ми носят материална печалба, а една сладко-горчива радост за това, че ги има. За това, че в някои жени все още се крият онези момиченца, които си мечтаят. И те са много по-щастливи от онези, които поръчват, без да са си мечтали за това.

" Шестото небе" , мой разказ, там се разказва за един офис, на който пише " Магазин за намиране и откриване на мечти ".
Сигурно в такъв работиш.

Много ми се иска да вярвам, че за някои хора моето "маказинче с две полички" е именно такова. :)

Не знам какво работиш, но ще да е нещо хубаво (макар, че сега ме изгаря любопитство да разбера).
И не само момиченцата си мечтаят, но и момченцата. Но понякога в стремежа да изпълним някоя мечта, забравяме защо сме се запътили. Така че продавай надежда на всички :) Пък онези които си поръчат - здраве да е :)

Няма да ти казвам тогава, за да не се разочароваш, доста банално е всъщност. Но хората могат да си мечтаят за всичко. :)

Това определено ми хареса.Хареса ми и позитивното отношение към хората и света.Зареди ме с положителни емоции.