- Ха, смешно. Току-що осъзнах, че ще умра. - Та кое му е смешното? Всеки умира. - На теория – да, но... - Каква теория, бе човек? На практика е така! Не можеш да избягаш. - Мислиш ли? - Досега никой не е открил пътя към безсмъртието. - Именно затова аз мога да го открия точно сега. - Ха-ха, твърдиш, че си намерил начин да не умреш? Нещо като оная теория за удължаване на живота – правиш го възможно най-скучен и секундите изглеждат часове. - Да, нещо такова. Но по-добро. Все пак говорим за без-смъртие! - Добре. Ще имам ли честта да чуя гениалното ти хрумване? - Съвсем просто е. Каквто трябва да се случи, за да умреш? - Ами... някой да те гръмне примерно. - И това е вариант. Само че аз за друго питах... - А, сетих се – неизлечима болест? - Уф, не... Слушай... - Добре, де – старост? - Близо си. Не, говоря за живота. Трябва първо да ж и в е е ш. - Хъ!? Ъ, и ти кво предлагаш? Щом си се родил, значи ще живееш. Дори и една минута да е. - Ето тук грешиш. Ако нямаш съзнанието, че си жив, как ще умреш? - Нали другите имат това съзнание за теб? - Другите не са мерило за твоя живот. Те имат и съзнанието, че времето е праволинейно. Това означава ли, че е вярно? - Ами... да. Хъх, не е ли? - Може и да не е. Представи си, че животът ти е пъзел. Ти как редиш пъзел? - Като поставям частиците на местата им... предполагам. - Да, но как ги свързваш? На порции. Непоследователно. Подреждаш малки отрязъци от различни места и после ги съединяваш. - И какво искаш да кажеш с това? - Че може животът ти отдавна да е изживян. Може и вече да си умрял. Но сега не го помниш, защото на този етап още не си стигнал до смъртта. Днес може да си на двайсет със съзнанието за всичко, което си направил досега. Утре си на пет със съзнанието за живота ти до петгодишна възраст. - Не че нещо, ама метафората май ти куца мъничко. Не трябва ли, ако още не съм изживял петата си година, когато съм на двайсет, да не си я спомням? - Случвало ли ти се е някога да си спомниш нещо съвсем ненадейно? Сякаш е изникнало от самосебе си, без никаква връзка с нищо? - Да. И какво доказва това? - А дали не е само защото си го направил вчера? Въпреки че мислиш, че е било преди десет години. - Ъ-ъ... - Ами прословутите дежа ву-та? - Те са усещане за повторяемост... - Или за спомен от бъдещето? - Хъ... мм... Е, какво общо имаше това с безсмъртието? - А, нищо. Беше просто идея за едно друго възприятие.

*clap**clap**clap*
браво! интересен начин за представяне на неправолинейността на времето!
хареса ми!

(predvaritelno se izvinqvam, che nqmam kirilica)

Mnogo spomeni mi minaha prez glavata, dokato go chetoh. Pyrvo, estestveno, prepratkata kym Catch 22. Sled tova frazata ot Braveheart: Every man dies, but not every man (truly) lives.

Sled tova mi se zavyrtq v glavata spomen za eto tozi konkreten otkys ot Waking Life: http://www.youtube.com/watch?v=Km5YGCRb0WM

Deja Vu - to mi napomni za poreden pyt da spomena, che The Matrix e mnoogo dobyr film.

I nkaraq se zamislih, che ot teb mojeshe (i vse oshte moje) da izleze mnogo dobyr fizik.

Ta kato cqlo, haresa mi. :)

Знаех си, че съм си сбъркала призванието!