Постинг
18.11.2008 20:02 -
Опити върху мисловното
- Мислил ли си някога за всичко онова, за което не мислим?
- Ъ... ?
- Ами да, замислял ли си се за колко много неща въобще не се сещаме да помислим?
- Не.
- Представи си само един изцяло нов свят, съвършено нови и непознати идеи... и всичко това е около нас, то кръжи до нас, дразни ни, съществува паралелно и е толкова очевидно, че въобще не го виждаме. Разбираш ли за какво ти говоря?
- А ти?
- Някои смятат, че всичко ново е добре забравено старо, че всичко вече е казано и няма нови идеи, те просто излизат все същите и същите под други форми, но по същество непроменени. Сякаш не сме се развили въобще, сякаш не сме еволюирали въобще... на мисловно равнище имам предвид.
- Щом смятат така, сигурно имат право...
- Ти луд ли си? Всеки атом е нов! За няколко години се обновяваш напълно, съвършено нов човек... и толкова векове са минали, толкова потоци от мисли са изтекли, толкова невъобразимо много е преживяно...
- Нали всичко просто се трансформираше... т. е. нали това е физичен закон – енергия не се губи, тя просто преминава в нещо друго. Искам да кажа, че това е кръговрат на все едно и също...
- Ти си глупак! Остави я тая физика. Ами я си представи, че паралелно с нашата физика съществува друга физика?
- Че к’во от това? Нашата нали върши работа?
- Защото само нея виждаме! Представи си, че можеш да броиш само до десет и цял живот си смятал, че има само десет числа, и един ден откриваш, че има още много, много, неизброимо много...
- Трябва да съм бил голям идиот...
- Да, разбира се, именно! Но ако и всички останали са такива?
- Искаш да кажеш, че расата ни е идиотска?
- Това и да е така, съвсем няма значение. Мисълта ми е...
- „И да е така”? Ти значи го приемаш за вероятно?
- Ама защо се хващаш за думата! Аз ти говоря много по-мащабно! За нови светове, за нови идеи... Можеш ли да си представяш какъв е цветът на въздуха?
- Ъъ... к’во? Това някаква уловка ли е? Да не са открили нещо ново?
- Не са. Именно това е проблемът. Я си представи само, че въздухът има цвят и това е най-прекрасният цвят...
- О, това е метафора! Безцветното е най-прекрасният цвят. Гениално! Не... всъщност не схващам. Аз харесвам синьото.
- Никаква метафора!!! Не ме прекъсвай! Опитвам се да ти обясня, че само защото ние не виждаме цвета на въздуха, не значи, че него го няма и че не е много плътен, дори наситен цвят, може да е искрящ, а може би е нещо, което съвсем не можем да поберем в главите си...
- Като какво например?
- Да, добре че попита като какво. Ами като нищо! Представи си нещо, което не можеш да си представиш, защото никога не си го виждал...
- Че как да си го представя?
- Точно това е – не можеш да си го представиш дори! Не можеш да си представяш целия този огромен свят, тези революционни идеи...
- Ти нещо за тъп ли ме смяташ... ?
- Не теб конкретно.
- А, всички значи. Ами ти като си толкова умен... а бе, човече, за какво ми говори досега? Не разбрах каква ти е целта? В крайна сметка прави ли са онея пичове, дето твърдят, че сме изчерпани от край време?
- Докато мислим за това, за което мислим, и не се сещаме да помислим за онова, за което не мислим...
- А ти мислиш ли за онова, за което не мислим?
- Разбира се! През цялото време!
- И какво измисли?
- Няма смисъл... ние дори не виждаме това, което можем да видим, та какво остава за онова, което не можем...
- Банален си!
- Ами значи пичовете са прави... Трябват ни нови сетива за нови идеи и нови светове...
Нови опити в Големия Адронен Колайдер ут...
Поетични опити на Stela50...С подкрепата...
Опити за хайку
Поетични опити на Stela50...С подкрепата...
Опити за хайку
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1120