- Мислил ли си някога за всичко онова, за което не мислим? - Ъ... ? - Ами да, замислял ли си се за колко много неща въобще не се сещаме да помислим? - Не. - Представи си само един изцяло нов свят, съвършено нови и непознати идеи... и всичко това е около нас, то кръжи до нас, дразни ни, съществува паралелно и е толкова очевидно, че въобще не го виждаме. Разбираш ли за какво ти говоря? - А ти? - Някои смятат, че всичко ново е добре забравено старо, че всичко вече е казано и няма нови идеи, те просто излизат все същите и същите под други форми, но по същество непроменени. Сякаш не сме се развили въобще, сякаш не сме еволюирали въобще... на мисловно равнище имам предвид. - Щом смятат така, сигурно имат право... - Ти луд ли си? Всеки атом е нов! За няколко години се обновяваш напълно, съвършено нов човек... и толкова векове са минали, толкова потоци от мисли са изтекли, толкова невъобразимо много е преживяно... - Нали всичко просто се трансформираше... т. е. нали това е физичен закон – енергия не се губи, тя просто преминава в нещо друго. Искам да кажа, че това е кръговрат на все едно и също... - Ти си глупак! Остави я тая физика. Ами я си представи, че паралелно с нашата физика съществува друга физика? - Че к’во от това? Нашата нали върши работа? - Защото само нея виждаме! Представи си, че можеш да броиш само до десет и цял живот си смятал, че има само десет числа, и един ден откриваш, че има още много, много, неизброимо много... - Трябва да съм бил голям идиот... - Да, разбира се, именно! Но ако и всички останали са такива? - Искаш да кажеш, че расата ни е идиотска? - Това и да е така, съвсем няма значение. Мисълта ми е... - „И да е така”? Ти значи го приемаш за вероятно? - Ама защо се хващаш за думата! Аз ти говоря много по-мащабно! За нови светове, за нови идеи... Можеш ли да си представяш какъв е цветът на въздуха? - Ъъ... к’во? Това някаква уловка ли е? Да не са открили нещо ново? - Не са. Именно това е проблемът. Я си представи само, че въздухът има цвят и това е най-прекрасният цвят... - О, това е метафора! Безцветното е най-прекрасният цвят. Гениално! Не... всъщност не схващам. Аз харесвам синьото. - Никаква метафора!!! Не ме прекъсвай! Опитвам се да ти обясня, че само защото ние не виждаме цвета на въздуха, не значи, че него го няма и че не е много плътен, дори наситен цвят, може да е искрящ, а може би е нещо, което съвсем не можем да поберем в главите си... - Като какво например? - Да, добре че попита като какво. Ами като нищо! Представи си нещо, което не можеш да си представиш, защото никога не си го виждал... - Че как да си го представя? - Точно това е – не можеш да си го представиш дори! Не можеш да си представяш целия този огромен свят, тези революционни идеи... - Ти нещо за тъп ли ме смяташ... ? - Не теб конкретно. - А, всички значи. Ами ти като си толкова умен... а бе, човече, за какво ми говори досега? Не разбрах каква ти е целта? В крайна сметка прави ли са онея пичове, дето твърдят, че сме изчерпани от край време? - Докато мислим за това, за което мислим, и не се сещаме да помислим за онова, за което не мислим... - А ти мислиш ли за онова, за което не мислим? - Разбира се! През цялото време! - И какво измисли? - Няма смисъл... ние дори не виждаме това, което можем да видим, та какво остава за онова, което не можем... - Банален си! - Ами значи пичовете са прави... Трябват ни нови сетива за нови идеи и нови светове...