Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2008 01:53 - На "Мостовете на Медисън"
Автор: oddity Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1722 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 30.03.2008 01:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Не мога, не мога... Започвам и трия, а белотата на листа ме плаши и отново започвам, но пак изтривам, защото не мога... Че има неща, които не мога да напиша; има неща, които не бива да бъдат писани, макар че някои го правят; има неща, които е по-добре да не се овековечават черно на бяло... така сякаш ги няма, сякаш не съществуват, сякаш не са. Един друг начин да моделираме света – не като го описваме, а като не го описваме. Като изтриваме онова, което не бива да бъде. То се шепне тихо от ухо на ухо, носи се като легенда, като мит... като жив мит, реален, случващ се, усещаш се, долавящ се, туптящ отвътре. Ала само се предава тайно и сакрално, на ушенце, никой да не чуе... и ти дори да не чуеш, та да се чудиш само дали пък не си недочул. И да си мислиш, че може и да си, може и да не си – според момента, според желанието, според вярата, според силата на надеждата. Твориш си реалност някаква... Голямата ни тайна – закрийте детските очи, – но не... аз не мога да я изпиша. Не мога. Ръката ми трепва. Като че ли магия я защитава – да не бъде документирана никога. Аз не зная, всъщност нищо не зная. Само виждам и чувам, но не зная. Може пък да не е истина. Може пък да е вярно, че не само я има, но и остава... Остава и с нас изтлява. А може да е само мечтата по изгубеното... и хич да я няма даже, та камо ли да остава, с нас да изтлява. Има толкова много да се каже за нея и толкова никакъв смисъл от това. Никакъв! Не оставих листа съвсем чистичък и бял. Не го, макар и да нямаше смисъл да го зацапвам. Но иначе страх ме хваща, че ми напомня със своята белота за моята лична, вътрешна пустота. Защото белотата най-добре говори за пустотата, най-изчерпателно, най-точно, най-красноречиво... А е страшничко да я погледнеш. Пусто е... и я няма... и е бяло... Най-голямата ни тайна – изписана върху празния лист!   Уви, с език човек не ще я никога издума, свещената и все проклета дума...


Тагове:   МОСТОВЕТЕ,


Гласувай:
0



1. july26 - Не знам точно за какво говориш...мога само да предполагам...
30.03.2008 10:49
Но пък така те разбирам какво казваш всъщност,точно в този момент...
Добре написано....
Успех...
:)))
цитирай
2. luben - Голямата тайна си е
30.03.2008 10:54
в нас самите и понякога наистина е добре да я оставим бяла, недокосната - на листа...
цитирай
3. oddity - Предполагах...
30.03.2008 12:35
... че препратката в заглавието към вдъхновението ми ще подскаже... Но всъщност няма значение. Винаги съм стояла зад личната интерпретация - щом има за какво да отнесете този текст, значи е имал някакъв смисъл.
цитирай
4. rotazia - Нещо такова бях решила да пиша, и ...
30.03.2008 14:39
Нещо такова бях решила да пиша , и причината да не го направя е такава . Като гледам какво разголване има в блога , ме хаваща страх...
цитирай
5. enfant - Мистериозната ...
30.03.2008 16:05
тайна ще отвори вратите си пред теб,когато осъзнаеш,че всичко зависи от теб без да си инициатор на действието ;) Това наскоро го "създадох" със странния си мозък и още не съм сигурна какво исках да кажа,та май е в тон с разсъжденията тук ;)
цитирай
6. oddity - enfant,
30.03.2008 17:59
харесва ми съждението ти, даже много ;) Понякога като прочета нещо такова, ми се ще да убия творителя и да си присвоя сътвореното. Хе-хе. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: oddity
Категория: Лични дневници
Прочетен: 368986
Постинги: 139
Коментари: 337
Гласове: 1120
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031