Да, точно този грапав мускул. Него търкаш ли го с четката сутрин? Хубаво е да ти стане навик. Да знаеш само какво ли не ти се събира на езика. Всъщност не, не ти трябва да знаеш. Просто го минавай с четката. Мисли си, че е за свеж дъх. За много неща е казано, че са отличителен белег на цивилизацията. Общо взето за каквото се е захванал да пише (говори) авторът, си го назовава за видоотличаваща нам черта, стига да може да го докаже. Аз, макар и да не съм убедена, че мога да го докажа, ще кажа, че цивилизацията това е способността да си миеш езика. За свежест. Не, не разполагам с любопитни научни факти от рода на „занете ли, че човекът е единственото същество, което си четка езика?” или „миенето на езика намалява опасността от рак на черния дроб до десет пъти”. Тях ще ги намерите под път и над път, а аз нямам за цел да разпространявам масовото производство на подобни интересности, знанието за които ни прави да изглеждаме почти толкова интелигентни, колкото открилите и доказали факта. И така – как миенето на езика побутва колелото на човешкия прогрес? Та ние едва се научихме да си мием зъбите, сега и да обръщаме четката навътре...! Трябва да изтъкна все пак как този хигиеничен акт ни отличава от животните, които не се интересуват от неприятния вкус в устата. Вероятно защото нямат чак толкова неприятен вкус. Понеже са малко по-ограничени в избора на това какво точно да им минава през езика. А нашият с какво ли не се сблъсква. Все пак консумацията е едно от основните ни занимания, а пък езикът е основна консумираща единица. И имайки предвид това, че сме консуматорско общество, ето ти го и тук езика, който ни превръща в това, което сме. Доказах важността на езика, сега да разгледам отношението към него. Замислете се малко каква мръсна работа е това да си език. Какво ли не минава през теб всекидневно и никой не те пита харесва ли ти или не. Парят те, хапят те, цапат те, вмирисват те... пфф, аман! И няма почивка и никой не оценява ценността ти. Ето тук идва моментът с миенето. То е почитта към езика, неговото къпане, пречистване от всички гадости, които сме го накарали да прави. Отърсване от всичко изконсумирано. Като започнем от оная мазна баничка от кварталната закусвалня, минем през вкиснатото домашно вино на вуйчо, заключим с консумацията на предъвквани и изплювани хиляди пъти клишета, чужди мнения и рекламни шаблони и полираме всичко това с оная отвратителна паста за зъби с (уж) вкус на мед. Изчистването на езика е особено интимно занимание, т.е. не подлежи на споделяне, всеки си го върши сам. Освен обичайния начин с четката има и други, също така леснопрактикуеми. Помисляй си понякога какво ти влиза и излиза от устата, ей така, от уважение към езика. Поглези го с нещо меко, благоуханно и с ненаситен вкус (за предпочитане приготвено от баба, защото бабата обикновено знае много за езика не само защото е баба, ами защото знае езика и от бабино време). Поливай го с течности с нормална температура (внимавай с крайностите). И понякога за разнообразие зарежи консуматорските идеи и зарадвай езика със свои мисли. Така, де трябва да имаш поне елементарната езикова култура... ъъм, хигиена. Все пак човек е такъв, какъвто е езикът му... или изплези ми се и ще ти направя психопортрет. И, за бога, остави го малко да почива! Това също действа ободряващо. Успях ли все пак да си докажа тезата си? Съвсем не, обаче звучеше добре. Ето нещо, което звучи по-добре: тази наша цивилизация може да се похвали и с доста непристойни постъпки, следователно не е мерило за безусловна гордост, докато умението да се грижиш за езика си е.

Ех, че забавна статийка... Защо ли няма никакви коментари, не мога да разбера?...Може би хората няма какво да кажат за езиците си, понеже не могат да се абстрахират от тях и да мислят без тях... Затова автоматично "предъвкват" мислите си. Мислят в думи, словосъчетания и изричения...
Не знам за другите ама аз мисля в...картини. И мога да мисля без да мръдвам и мускулно снопче от мускулатурата на езика си. И без това в ежедневието си го използвам твърде много.. Изтърквам го..хабя го.. Или, може би, го тренирам...Знам ли, не се бях замислял до сега... Ама заради твоита статийка се хвърлих в самоанализи и самокритики...Май говоря твърде много...Май трябва да съм по здрържан и мълчалив...Ше ми придаде един, такъв, по...по-сериозен и приемлив в обеството вид... Аве, не знам, може би съм неспасяем случай... И езика ми е станал толкова мръсен шото...като малък се правех на рапър..от тея циничните..Аве смешни детски истории, ама ме хвърлят в носталгия... Ех, хубаво си беше едно време...Или в детската градина, когато си играехме на костенурките нинджа...Бях Леонардо... А после си играехме и на...динозаври...Ама тва всъщност е доста извън темата... Доста говоря май...Викам, да си пия чая и да ходя да си мия зъбките, понеже от чая и кафето потъмнявали (според една реклама на Колгейт)...И естествено, да не забравям и езика;')

... моят поне. :) Ние пък си играхме на детективи и спасявахме света поне по един път на ден. Хъмм... колко жалко, вече не спасяваме света. . . всъщност вече никого не спасяваме.

Не стига че не му се обръща внимание на езика, ами го взеха и на "подбив." Малко е труден за почистване сякаш. Понеже 'нямам' пари за паста, пробвах със солена вода и четка и се оказа по-добре от пастата.
Започвам и зъбите така и без това пастите за зъби вече са ментета.
Поздрав!

... е поне усилието, все някакъв резултат има и езикът ще го оцени. А както посочвате, явно може да има дори и по-добър резултат.

Мога спокойно да заявя, че аз за моя език се грижа много добре и много внимавам какво минава през устата ми, в двете посоки :)

...за съвместното съжителство между зъбите и езика?
Защо зъбите понякога го хапят, дали е станал непослушен?

... езикът е жертва. Ние контролираме трафика около него, така че не той е непослушният. Наказанието на зъбите не е насочено конкретно към него, но той е единственото, което могат да докопат. Бедният...

езикът е най-непроправимия орган - като филогенетично най-младия движещ се за артикулацията орган той е и най грешния- най-лесно грешащия - и за неговото правилно фунциониране хем е необходимо да има езикова практика, хем и необходимата доза мълчание

и езикът си иска да го почешат.А който владее повече техники на почесване, може да се похвали с по-гъвкав и здрав език.Чудесен пост! Поздрави!