Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2009 00:28 - Чай по пижама
Автор: oddity Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1659 Коментари: 2 Гласове:
0



Имали ли сте някога усещането, че някой ви наблюдава? Аз го имам. Постоянно. Може би защото аз го правя. Това с наблюдаването. Времето е вече почти идеално, още малко студено, но става за среднощен чай на терасата. Горещата течност пари в ръцете ми, разлива се по клетките на тялото и ме съхранява топла и туптяща насред пътя на подухващия вятър. А проникващите в мозъка ми трапчиво-скрежасали атоми заемат мястото на всичките ми мисли. Поемам дълбоко дъх. Издишам бавно. Затварям очи. Дали спирам да съществувам, когато затворя очи? Когато съм тъмно, мътно петно на черен фон и нищичко не виждам и никой не ме вижда... Дали ме има още? Отварям очи. Малко са светлинките, които подсказват за някакъв живот по това време. Винаги съм се чудела какво ли правят хората, скрити зад своите малки крепости през нощта. Пробивате дупка в стената, а после я покривате, за да я скриете. Цитат по смисъл. Нашите леко разголени тайни, нашите намекнати недостъпности, нашата забулена показност. Милионите, скътани зад прозорците. Неприкосновеното пространство. Ами какво ако лъч нахално, нечувано нагло око нахлуе през непробиваемия щит? Понякога имам чувството, че това е идеята. Че именно това е причината на задпрозоречното ни съществуване. Запечатани в себе си, но не съвсем. Прикрити в тъмата, но не съвсем. Самотни в стъкленията, но не съвсем. 
    Прозоречно прозрачно съществуване с проникващ зов надежда на пропусквателна мембрана.


Тагове:   пижама,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ngc7293 - Всъщност...
03.02.2009 12:38
...воайорството е неизменна част от човешката същност. Признавам си и аз съм воайор, ако не бях, надали щях да прочета горните редове :))) Съгласен съм, че причината да се завираме в нашите хралупи, далеч от чужди погледи са нашите погледи, нашето воайорстване. Защото изведнъж се оказва, че ние сме сами, ние сме неразбрани, ние сме отхвърлени, ние сме незадоволени.... и тогава започваме да търсим, не как да бъдем отново разбрани, не как да бъдем приети или обичани, а търсим чуждото щастие, чуждата болка, чуждата, радост. Щастливи сме виждайки чуждото щастие или чуждата болка, радваме се на чуждите успехи или неуспехи, възбуждаме се от чуждите емоции и страсти... и колкото повече осъзнаваме какви сме толкова повече се опитваме да прикрием себе си, да се задпрозорчим, за да не могат другите воайри да видят как ние самите воайорстваме...
цитирай
2. oddity - И...
03.02.2009 22:03
неусетно забравяме да живеем собствения си живот...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: oddity
Категория: Лични дневници
Прочетен: 368989
Постинги: 139
Коментари: 337
Гласове: 1120
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031